Странно как
не отговоряш,
а на линия си от час.
Искаш пак
да злепоставяш
в мен изстрадалото АЗ.

Десет пъти се обаждам.
Няма смисъл,
пак игнор.
На ума ти пак досаждам.
Моята мисъл
е терор.

Пак, човече
нощ, зловеща…
Недопушена цигара.
Отдалече
пак усещам
аромат на изневяра.

В асансьора
пак ти пиша,
усмивка пращам и сърце.
Знам, боксьора
тежко диша
право в твоето лице.

Уж съм психо
и си внушавам.
Всичко е в моята глава.
Стъпвам тихо,
продължавам…
В стаята не си сама.

Навън е тъмно.
Мрак и дъжд.
Така е и в моето сърце.
Доста стръмно
изведнъж
отиде в чуждите ръце