27 dic 2017, 10:57

Артист 

  Poesía
542 2 20

Като клада запалена е блеснала сцената!

Гладни погледи са вперени в нея.

Като гладиатор, на арената

артистът сам излиза да пее,

да изгаря, да кърви, но да се смее!

А там, долу, тълпата немее.

Ненаситна за чуждата болка и кръв!

Незаситила своята стръв!

Палец нагоре и той ще живее!

Палец надолу и никой не помни къде е!

Публика древна и днешна, преследва едни,

готови да се раздадат без остатък

сред прожекторните светлини.

Оглозгва ги до кокал! Без никаква жал!

А, те си отиват, обвити само в печал.

Остават сенките им на сцената ярка.

Тяхна пантомима. Запазена марка.

 

© Маргарита Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??