Артист
Като клада запалена е блеснала сцената!
Гладни погледи са вперени в нея.
Като гладиатор, на арената
артистът сам излиза да пее,
да изгаря, да кърви, но да се смее!
А там, долу, тълпата немее.
Ненаситна за чуждата болка и кръв!
Незаситила своята стръв!
Палец нагоре и той ще живее!
Палец надолу и никой не помни къде е!
Публика древна и днешна, преследва едни,
готови да се раздадат без остатък
сред прожекторните светлини.
Оглозгва ги до кокал! Без никаква жал!
А, те си отиват, обвити само в печал.
Остават сенките им на сцената ярка.
Тяхна пантомима. Запазена марка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
