Dec 27, 2017, 10:57 AM

Артист

  Poetry
777 2 19

Като клада запалена е блеснала сцената!

Гладни погледи са вперени в нея.

Като гладиатор, на арената

артистът сам излиза да пее,

да изгаря, да кърви, но да се смее!

А там, долу, тълпата немее.

Ненаситна за чуждата болка и кръв!

Незаситила своята стръв!

Палец нагоре и той ще живее!

Палец надолу и никой не помни къде е!

Публика древна и днешна, преследва едни,

готови да се раздадат без остатък

сред прожекторните светлини.

Оглозгва ги до кокал! Без никаква жал!

А, те си отиват, обвити само в печал.

Остават сенките им на сцената ярка.

Тяхна пантомима. Запазена марка.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...