29 sept 2022, 8:47

Артист наполовина 

  Poesía » Otra
143 4 6

     

                                                   Старо, накъсано стихче,

                                                    с чувството, че съм го писал сега.

 

Прежуря Слънчицето днес,
от задух въздухът трепти,
мигът се сбръчка - скапан пес,
ми, тъпо ми е - чак боли.
Но аз, нали съм си артист
и творецът в мене диша,
ето - вземам празен лист
и със едри букви пиша -
"Моля, дайте ми надежда!"
и бързо си свивам бодлите.
Супер, всичко се подрежда -
слагам листа на гърдите.
Леле, чудна е идейка
и започва мойта роля -
на Славейковата пейка,
сядам ужким по неволя.
А след бърз и кратък оглед,
със дозирана тъга
и отчаян, празен поглед,
аз заставам - ей така.


Минават хората, минават -
животът си тече.


Ето, вече ме заглеждат,
аз картинка съм открита,
други пък се пооглеждат -
камера ли има скрита?


Мигът в дечицата е луднал,
поглеждат, а едно от тях
каза "Яко се е сдухал"
и се спукаха от смях.


Това пораснало вратле
спря до мене - Я го гле
'ай,
кефче си ми бе братле,
ей стотачка - вика - бе
'ай.


И доволен се оглежда.
Нетръгнал още, ето, на -
"Искаш ли да съм Надежда?",
погледнах я - почти жена.


Минават хората, минават -
животът си тече.


Приятели ли? - кой ги пита,
боклукът вече е прерит -
жена - душата й изпита,
а той, пък - куче инвалид.


От ъгъла дойде хлапе,
с чашка и парички в нея,
изтри с ръкава си носле
- Вземи ги, аз ще оцелея!


Артист ли? Смешка съм голяма -
мигът ми силно охладня,
то, дъждът навън го няма,
но във мене - заваля ...


Минават хората, минават -
животът си тече.

 

Ярко, със жадни очички,
ШментиБанк блазнещо свети -
"Кредит, с късмети за всички,
вземете - късмети,

                                   късмети ..."

 

                         

© toti Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??