Артист наполовина
Старо, накъсано стихче,
с чувството, че съм го писал сега.
Прежуря Слънчицето днес,
от задух въздухът трепти,
мигът се сбръчка - скапан пес,
ми, тъпо ми е - чак боли.
Но аз, нали съм си артист
и творецът в мене диша,
ето - вземам празен лист
и със едри букви пиша -
"Моля, дайте ми надежда!"
и бързо си свивам бодлите.
Супер, всичко се подрежда -
слагам листа на гърдите.
Леле, чудна е идейка
и започва мойта роля -
на Славейковата пейка,
сядам ужким по неволя.
А след бърз и кратък оглед,
със дозирана тъга
и отчаян, празен поглед,
аз заставам - ей така.
Минават хората, минават -
животът си тече.
Ето, вече ме заглеждат,
аз картинка съм открита,
други пък се пооглеждат -
камера ли има скрита?
Мигът в дечицата е луднал,
поглеждат, а едно от тях
каза "Яко се е сдухал"
и се спукаха от смях.
Това пораснало вратле
спря до мене - Я го гле'ай,
кефче си ми бе братле,
ей стотачка - вика - бе'ай.
И доволен се оглежда.
Нетръгнал още, ето, на -
"Искаш ли да съм Надежда?",
погледнах я - почти жена.
Минават хората, минават -
животът си тече.
Приятели ли? - кой ги пита,
боклукът вече е прерит -
жена - душата й изпита,
а той, пък - куче инвалид.
От ъгъла дойде хлапе,
с чашка и парички в нея,
изтри с ръкава си носле
- Вземи ги, аз ще оцелея!
Артист ли? Смешка съм голяма -
мигът ми силно охладня,
то, дъждът навън го няма,
но във мене - заваля ...
Минават хората, минават -
животът си тече.
Ярко, със жадни очички,
ШментиБанк блазнещо свети -
"Кредит, с късмети за всички,
вземете - късмети,
късмети ..."
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
