Старо, накъсано стихче,
с чувството, че съм го писал сега.
Прежуря Слънчицето днес,
от задух въздухът трепти,
мигът се сбръчка - скапан пес,
ми, тъпо ми е - чак боли.
Но аз, нали съм си артист
и творецът в мене диша,
ето - вземам празен лист
и със едри букви пиша -
"Моля, дайте ми надежда!"
и бързо си свивам бодлите. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация