11 feb 2007, 0:37

АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ

  Poesía
889 0 5



посвещавам го на един превъзходен актьор - ИВАН САМОКОВЛИЕВ - автор на пиесата "БЪРКАНИЦИ" или "АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ", която е една и съща под различни имена в Силистра и Русе

Целият живот е мръсотия,

чалгата под кожата се крие,

алкохола е като мехлем

псуваме се вместо ”Добър ден”,

пушиме трева, марихуана,

и творим със креда по тавана,

вместо в кофи, хвърляме сметта

в най-неподходящите места.

Мутри, нас с живота развенчават,

нашите деца им подражават.

Колелото скърца, но върви,

идоли са пачките с пари...

С нас дали ще тръгне асансьора?

Той е само за нормални хора...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих за жестоката реаност.

    Поздрав и усмивка.
  • Чудесен стих за това на къде вървим и до къде сме стигнали!
  • Тъжна истина, от която не можем да избягаме...
    Но дали искаме да се качим на асансьора за нормални хора?
    Поздрави!!!
  • Думите плющат като камшик,
    но ще чуеш ли изтръгнат вик,
    щом днес се счита за нормално
    да се живее аморално.

    Поиздрав за текста!
  • Много хубав стих, Вальо!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...