11 feb 2007, 0:37

АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ

  Poesía
884 0 5



посвещавам го на един превъзходен актьор - ИВАН САМОКОВЛИЕВ - автор на пиесата "БЪРКАНИЦИ" или "АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ", която е една и съща под различни имена в Силистра и Русе

Целият живот е мръсотия,

чалгата под кожата се крие,

алкохола е като мехлем

псуваме се вместо ”Добър ден”,

пушиме трева, марихуана,

и творим със креда по тавана,

вместо в кофи, хвърляме сметта

в най-неподходящите места.

Мутри, нас с живота развенчават,

нашите деца им подражават.

Колелото скърца, но върви,

идоли са пачките с пари...

С нас дали ще тръгне асансьора?

Той е само за нормални хора...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубав стих за жестоката реаност.

    Поздрав и усмивка.
  • Чудесен стих за това на къде вървим и до къде сме стигнали!
  • Тъжна истина, от която не можем да избягаме...
    Но дали искаме да се качим на асансьора за нормални хора?
    Поздрави!!!
  • Думите плющат като камшик,
    но ще чуеш ли изтръгнат вик,
    щом днес се счита за нормално
    да се живее аморално.

    Поиздрав за текста!
  • Много хубав стих, Вальо!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...