11 февр. 2007 г., 00:37

АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ

885 0 5



посвещавам го на един превъзходен актьор - ИВАН САМОКОВЛИЕВ - автор на пиесата "БЪРКАНИЦИ" или "АСАНСЬОР ЗА ПЪРВИЯТ ЕТАЖ", която е една и съща под различни имена в Силистра и Русе

Целият живот е мръсотия,

чалгата под кожата се крие,

алкохола е като мехлем

псуваме се вместо ”Добър ден”,

пушиме трева, марихуана,

и творим със креда по тавана,

вместо в кофи, хвърляме сметта

в най-неподходящите места.

Мутри, нас с живота развенчават,

нашите деца им подражават.

Колелото скърца, но върви,

идоли са пачките с пари...

С нас дали ще тръгне асансьора?

Той е само за нормални хора...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих за жестоката реаност.

    Поздрав и усмивка.
  • Чудесен стих за това на къде вървим и до къде сме стигнали!
  • Тъжна истина, от която не можем да избягаме...
    Но дали искаме да се качим на асансьора за нормални хора?
    Поздрави!!!
  • Думите плющат като камшик,
    но ще чуеш ли изтръгнат вик,
    щом днес се счита за нормално
    да се живее аморално.

    Поиздрав за текста!
  • Много хубав стих, Вальо!!! Поздрави!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...