diesto (Данаил Антонов)
1039 617
15 oct 2017, 18:00  

Асцендентна орисия 

  Poesía » De amor
507 5 14

Асцендентна орисия

 

Героите във мен са уморени,
един след друг окапаха без дъх
от битки със любов несподелена,
остана им да бъдат просто плът...

 

И само аз по пътя продължавам,
а вятърът изгъта всички мелници
до смърт за тебе все ще се сражавам
трофеи имам – хиляди, от грешници...
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
А ти си, омагьосващо красива –
окъпана от бисерни води,
на лунна светлина простираш
по клоните на сребърни ели...

 

Аз все ще те догоня и да бягаш
и сянката ти – було, ще открадна
с неволя ако ще да ми пристанеш
кръвта ми я изпий, ако си жадна...

 

Не съм пребродил девет планини
в десетата едва ли ще те видя.
"Стрелецът" в мен ловува до зори
а денем от сълзите не заспива...

 

Във приказка – героят оживява
кървящите му рани ги зашиват
но влюбено сърце не оцелява
в животът щом обичаш самодива...

 

Danny Diester
15.10.2017

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, —
тихо нагазят трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

 

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
третя го в уста целуне бърже -
и той я гледа, - мила, зесмена!

 

Две строфи от „Хаджи Димитър“ (Христо Ботев), в които е представен образът на самодивите...

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??