Асцендентна орисия
Асцендентна орисия
Героите във мен са уморени,
един след друг окапаха без дъх
от битки със любов несподелена,
остана им да бъдат просто плът...
И само аз по пътя продължавам,
а вятърът изгъта всички мелници
до смърт за тебе все ще се сражавам
трофеи имам – хиляди, от грешници...
- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - -
А ти си, омагьосващо красива –
окъпана от бисерни води,
на лунна светлина простираш
по клоните на сребърни ели...
Аз все ще те догоня и да бягаш
и сянката ти – було, ще открадна
с неволя ако ще да ми пристанеш
кръвта ми я изпий, ако си жадна...
Не съм пребродил девет планини
в десетата едва ли ще те видя.
"Стрелецът" в мен ловува до зори
а денем от сълзите не заспива...
Във приказка – героят оживява
кървящите му рани ги зашиват
но влюбено сърце не оцелява
в животът щом обичаш самодива...
Danny Diester
15.10.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
