Аскетизъм и песен
Песента от свежестта се ражда.
Свежестта от аскетизма.
Аскетизмът е обаче полюс един само на
Реалността,
Щастието що твори.
Полюсът втори е разсейването.
Противоположен полюс.
Разсейването значи множество предмети.
Предмети, хора, същества, пътуване, разходка и пътека.
Ядене, нахранване добро - това е пътешествие добро - полезно.
Но храната таз да се обработи трябва -
Асимилира да се тя, да получи човек мисли, чувства свежи - от храната.
Яденето значи разширение - радост от нахранване душевно.
Неяденето, постът пък към на аскетизма раздел принадлежи.
Тук възможност се явява - да гледа, слуша, да се храни човек външно.
Яденето душата храни - захранване от вътре дава.
Неяденето е търпение външно, очите ти отваря, ушите, и на духа - пътеки тесни, стръмни дава. Пътеки светоносни - пътеките на свободата.
Точно като - на зимата снега е неяденето.
Студено е, снежинки скачат, а ти се радваш - на какво, от какво.
От духа специален - що Нивенна - дух носи - духът на снега и на студа.
Това е именно духа на аскетизма.
Аскетизмът радост носи за духа - песен той поражда. Значи "лошото" това - не е толкоз лошо.
На студената вода обливането е аскетизъм.
И търпението леко или трудно, но поносимо - без храна.
Яденето какво е? - радост - но кога? - гладен ти кога си.
Тогава с захраненото тяло-организъм ти ставаш към песен разположен.
Ядене-неядене, студ-топлина, аскетизъм-отпускане - еднакво нужни са противоположности.
Не се увличай в аскетизъм само.
Не обичай само - ти - комфорта.
Щом се с едно от тях наситиш, изчерпана е силата на "мястото" това. То е само на силата полюса един.
Решително се отмести - и отиди на място друго и противоположно.
Предметите у вас стоят право.
Обръщай ги понякога. Ще отдъхнат те, и свежест в дома - яви се ще.
Всичко сменяй и променяй, но не много често и не бързо.
Дай ти време на ума твой, и дух и тяло да се наситят-нахранят на "площадката" една на реалността.
Не ядеш ден един, ил два до вечерта, например.
После яж добре пак толкова.
Сменяй-сменяй, строг бъди в тези смени и промени.
Да не бъдеш ти никога лишен трябва
От свежест, от за душата храна и приятност.
От пътеки, също - стръмни за духа ти устремен.
От песен една с тонове едни - душевни.
И от песен също - друга - с тонове други - тоновете на духа.
Велес захранва чрез природата душата.
И в аскетизъм-въздържание помага на духа човешки.
Може слава да речем му и да пеем, но кога - когато имаме крака здрави и достигаме сами по пътеки леки-трудни - до радостта.
Велес тогава с радост до нас ще ходи.
И Лесничеят наш, и той така се движи.
На Велес и Лесничея, и на деятелите достойни в аскетизъм и живот добър - слава.
Пейте, радвайте се, и в тъга пейте, в студ, глад и в на върлото изкачване.
Нужно е това всичко - за да има жизнената наша песен вариации и тонове безкрай.
Да се храни и услажда нашата душа.
Да се възвисява духът наш, добър и силен.
Ура
Лесничея
© Леснич Велесов Todos los derechos reservados