Асоциативно мислене

5 sept 2008, 1:18

Poesía

1541 0 3

Асоциативно мислене

Много често мисля за езика роден,

буквичките трийсет, Кирил и Методи.

Странни ми се виждат някои словореди,

в миг са хармонични, после пък зловреди.

„А”-та, „Е”-та, „И”-та – слънчеви са гласни,

с тях са образувани думи най-прекрасни.

Щастието, времето, синьото небе –

те ни оживяват и сме все добре.

„О”-та, „У”-та, „Ъ”-та – някак са задгробни,

и ме притесняват, и са неудобни.

Студ и смърт, свекърва, тъст,

кръв, табу, и злъч, и мъст...

С „О”-тата и „У”-тата бързичко се справям,

но със „ЕР” големия тъй и не успявам.

Този писмен знак само тук при нас ли

действа като враг? Или съм пристрастна.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

aLmA_mUeRtA (Ив)

2008-09-05T13:03:24+03:00

Ееех, наш бългаски роден език...
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-09-05T10:29:41+03:00

Хих*
Мерси за усмивката!
И аз май съм като теб!
Sorbus (Пенко Пенков)

2008-09-05T01:22:56+03:00

Пристрастна си! За да успееш, освен "ЕР" голям, трябва да е и твърд... Пожелавам ти нови творчески успехи!