Асоциативно мислене
Асоциативно мислене
Много често мисля за езика роден,
буквичките трийсет, Кирил и Методи.
Странни ми се виждат някои словореди,
в миг са хармонични, после пък зловреди.
„А”-та, „Е”-та, „И”-та – слънчеви са гласни,
с тях са образувани думи най-прекрасни.
Щастието, времето, синьото небе –
те ни оживяват и сме все добре.
„О”-та, „У”-та, „Ъ”-та – някак са задгробни,
и ме притесняват, и са неудобни.
Студ и смърт, свекърва, тъст,
кръв, табу, и злъч, и мъст...
С „О”-тата и „У”-тата бързичко се справям,
но със „ЕР” големия тъй и не успявам.
Този писмен знак само тук при нас ли
действа като враг? Или съм пристрастна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
