Асоциативно мислене
Асоциативно мислене
Много често мисля за езика роден,
буквичките трийсет, Кирил и Методи.
Странни ми се виждат някои словореди,
в миг са хармонични, после пък зловреди.
„А”-та, „Е”-та, „И”-та – слънчеви са гласни,
с тях са образувани думи най-прекрасни.
Щастието, времето, синьото небе –
те ни оживяват и сме все добре.
„О”-та, „У”-та, „Ъ”-та – някак са задгробни,
и ме притесняват, и са неудобни.
Студ и смърт, свекърва, тъст,
кръв, табу, и злъч, и мъст...
С „О”-тата и „У”-тата бързичко се справям,
но със „ЕР” големия тъй и не успявам.
Този писмен знак само тук при нас ли
действа като враг? Или съм пристрастна.
© Надежда Борисова All rights reserved.
