Във квантовия хаос на мойте мисли дупките са винаги черни. Къде завършвам? Откъде започва истината? Ще има ли поне Нищожен взрив, когато се разпадна на пясъчни фотони тишина? Аз нямам скорост (нямам светлина)... Не знаеш ли, че мойто уравнение е много, много кратко и изисква още седем измерения. По едно за всеки грях. Времепространствената тъкан ми е тясна. И се свивам под собствената си гравитационна преса до квантов миг, с безкрайна, черна тежест, поглъщащ всичко. Вечно ненаситен. ... Все пак поскитай в мен... За да ме имаш, ти трябва само малко Относителност.
Ти си цялата светлина ...
Думите ти идват
от дълбините на Вселената ...
Дори квантовата физика
не може да те обясни ...
И Айнщайн би се изгубил
в такава необятност...
Всички ние сме миниатюрни частици в необятно тяло с непознати закони и летим, блъскаме се и пилеем скорост и енергия в краткия си мигновен живот! Какви ли закони ни управляват?
Поздравления, Алиса!
Ели,ти направо ни разби мила!Толкова физични понятия за хората лирици,си е направо мозъчен взрив!И от тези гравитационни преси,които ни налагаш,ще се превънем на черни дупки!
Целувка и ни пощади скъпа!
Ако ми беше наблизо щях да напрегръщам, а после да подсакачам около теб от радост и възхишение!
Тоя стих ме изпълни! До най- малкият ми светлинен квант!
Благодаря ти за него!
Знаех си, че на времето трааше да уча повече физика.Ся кат се чуем траа да те карам да ми превеждаш целия стих....
Сложен бе за мен, но не крия че физично даже и психично ми хареса
Поздрави Алиса .. на теб и на Лудия Шапкар ....
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.