Астрофизично
Във квантовия хаос на мойте мисли
дупките са винаги черни.
Къде завършвам?
Откъде започва истината?
Ще има ли поне Нищожен взрив,
когато се разпадна
на пясъчни фотони тишина?
Аз нямам скорост (нямам светлина)...
Не знаеш ли, че мойто уравнение
е много, много кратко
и изисква
още седем измерения.
По едно за всеки грях.
Времепространствената тъкан ми е тясна.
И се свивам
под собствената си гравитационна преса
до квантов миг,
с безкрайна, черна тежест,
поглъщащ всичко.
Вечно ненаситен.
...
Все пак поскитай в мен...
За да ме имаш,
ти трябва само малко Относителност.
дупките са винаги черни.
Къде завършвам?
Откъде започва истината?
Ще има ли поне Нищожен взрив,
когато се разпадна
на пясъчни фотони тишина?
Аз нямам скорост (нямам светлина)...
Не знаеш ли, че мойто уравнение
е много, много кратко
и изисква
още седем измерения.
По едно за всеки грях.
Времепространствената тъкан ми е тясна.
И се свивам
под собствената си гравитационна преса
до квантов миг,
с безкрайна, черна тежест,
поглъщащ всичко.
Вечно ненаситен.
...
Все пак поскитай в мен...
За да ме имаш,
ти трябва само малко Относителност.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Мавродинова Все права защищены
