Астрофизично

Poetry

1.4K 0 20

Във квантовия хаос на мойте мисли
дупките са винаги черни.
Къде завършвам?
Откъде започва истината?
Ще има ли поне Нищожен взрив,
когато се разпадна
на пясъчни фотони тишина?
Аз нямам скорост (нямам светлина)...
Не знаеш ли, че мойто уравнение
е много, много кратко
и изисква
още седем измерения.
По едно за всеки грях.
Времепространствената тъкан ми е тясна.
И се свивам
под собствената си гравитационна преса
до квантов миг,
с безкрайна, черна тежест,
поглъщащ всичко.
Вечно ненаситен.
...
Все пак поскитай в мен...
За да ме имаш,
ти трябва само малко Относителност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

robert (Роберт Кулиани)

!!!

2009-09-01T06:30:44+03:00
pin4e (Павлина ЙОСЕВА)

Все пак поскитай в мен...
За да ме имаш,
ти трябва само малко Относителност.

дори само това стига за доказателство...

за гениалност!*

2007-06-23T19:34:44+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Ели, излъчваш много мисловна светлина, по бърза от скороста на светлината.
Много ме замисли, ама добре стана, че да си размърдам частиците.

Поздрав и усмивка.

2007-06-21T15:22:17+03:00
petrokam (Петър Варчев)

Поканата е изкусителна. Отвори ми очите за еротиката в астрофизиката. Благодаря.

2007-06-19T11:33:43+03:00
Ксиана (Яница Ботева)

Ели,невероятна си!!!Прекланям се пред таланта ти!!!

2007-06-18T22:29:34+03:00