Астрофизично
Във квантовия хаос на мойте мисли
дупките са винаги черни.
Къде завършвам?
Откъде започва истината?
Ще има ли поне Нищожен взрив,
когато се разпадна
на пясъчни фотони тишина?
Аз нямам скорост (нямам светлина)...
Не знаеш ли, че мойто уравнение
е много, много кратко
и изисква
още седем измерения.
По едно за всеки грях.
Времепространствената тъкан ми е тясна.
И се свивам
под собствената си гравитационна преса
до квантов миг,
с безкрайна, черна тежест,
поглъщащ всичко.
Вечно ненаситен.
...
Все пак поскитай в мен...
За да ме имаш,
ти трябва само малко Относителност.
дупките са винаги черни.
Къде завършвам?
Откъде започва истината?
Ще има ли поне Нищожен взрив,
когато се разпадна
на пясъчни фотони тишина?
Аз нямам скорост (нямам светлина)...
Не знаеш ли, че мойто уравнение
е много, много кратко
и изисква
още седем измерения.
По едно за всеки грях.
Времепространствената тъкан ми е тясна.
И се свивам
под собствената си гравитационна преса
до квантов миг,
с безкрайна, черна тежест,
поглъщащ всичко.
Вечно ненаситен.
...
Все пак поскитай в мен...
За да ме имаш,
ти трябва само малко Относителност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Мавродинова Всички права запазени
