Да, утрото по-мъдро от нощта е,
родено от утробата й тъмна,
с беззвучен кървав писък разцъфтяло.
Тогава плахо сенките отстъпват,
а демоните жалки са фантоми.
Надеждата кълни във светлината.
Щом слънцето, узряла яйцеклетка,
достигната от семето на мрака,
потъне във прегръдките му тръпни,
чудовищата в тебе изпълзяват
и всяка твоя клетка те предава.
Това ли е цената, за да съмне?