29 nov 2008, 22:15

Атавистично

  Poesía » Otra
910 0 3

Да, утрото по-мъдро от нощта е,

родено от утробата й тъмна,

с беззвучен кървав писък разцъфтяло.

Тогава плахо сенките отстъпват,

а демоните жалки са фантоми.

 

Надеждата кълни във светлината.

 

Щом слънцето, узряла яйцеклетка,

достигната от семето на мрака,

потъне във прегръдките му тръпни,

чудовищата в тебе изпълзяват

и всяка твоя клетка те предава.

 

Това ли е цената, за да съмне?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аноним Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Заглавието ме привлече, и виждам, че е имало защо
    Много интересен стих, поздравления!
  • Много мрачно, бе, рожбо... що така, а?
    Я обърни бинокъла - не е ли нощта време за размисъл на грешните души, а утрото - тяхното опрощение?
    Стихът ти е провокиращ, поздравления за което!!!
  • Бог създал е светлината,
    за да царства над Земята,
    туй нима е атавизъм,
    май е Божи модернизъм!
    Поздрави!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...