anonimapokrifoff (Аноним)
16 73

Nov 29, 2008, 10:15 PM

Атавистично

Poetry » Other

908 0 3

Да, утрото по-мъдро от нощта е,

родено от утробата й тъмна,

с беззвучен кървав писък разцъфтяло.

Тогава плахо сенките отстъпват,

а демоните жалки са фантоми.

Надеждата кълни във светлината.

Щом слънцето, узряла яйцеклетка,

достигната от семето на мрака,

потъне във прегръдките му тръпни,

чудовищата в тебе изпълзяват

и всяка твоя клетка те предава.

Това ли е цената, за да съмне?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Harlequin (Ивайло Динков)

Заглавието ме привлече, и виждам, че е имало защо
Много интересен стих, поздравления!

2008-12-02T10:30:33+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Много мрачно, бе, рожбо... що така, а?
Я обърни бинокъла - не е ли нощта време за размисъл на грешните души, а утрото - тяхното опрощение?
Стихът ти е провокиращ, поздравления за което!!!

2008-11-30T11:04:41+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Бог създал е светлината,
за да царства над Земята,
туй нима е атавизъм,
май е Божи модернизъм!
Поздрави!

2008-11-29T22:30:52+02:00

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0