anonimapokrifoff (Аноним)
73 95
Nov 29, 2008, 10:15 PM

Атавистично 

  Poetry » Other
648 0 3

Да, утрото по-мъдро от нощта е,

родено от утробата й тъмна,

с беззвучен кървав писък разцъфтяло.

Тогава плахо сенките отстъпват,

а демоните жалки са фантоми.

 

Надеждата кълни във светлината.

 

Щом слънцето, узряла яйцеклетка,

достигната от семето на мрака,

потъне във прегръдките му тръпни,

чудовищата в тебе изпълзяват

и всяка твоя клетка те предава.

 

Това ли е цената, за да съмне?

© Аноним All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Заглавието ме привлече, и виждам, че е имало защо
    Много интересен стих, поздравления!
  • Много мрачно, бе, рожбо... що така, а?
    Я обърни бинокъла - не е ли нощта време за размисъл на грешните души, а утрото - тяхното опрощение?
    Стихът ти е провокиращ, поздравления за което!!!
  • Бог създал е светлината,
    за да царства над Земята,
    туй нима е атавизъм,
    май е Божи модернизъм!
    Поздрави!
Random works
: ??:??