29 нояб. 2008 г., 22:15

Атавистично

907 0 3

Да, утрото по-мъдро от нощта е,

родено от утробата й тъмна,

с беззвучен кървав писък разцъфтяло.

Тогава плахо сенките отстъпват,

а демоните жалки са фантоми.

 

Надеждата кълни във светлината.

 

Щом слънцето, узряла яйцеклетка,

достигната от семето на мрака,

потъне във прегръдките му тръпни,

чудовищата в тебе изпълзяват

и всяка твоя клетка те предава.

 

Това ли е цената, за да съмне?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Аноним Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Заглавието ме привлече, и виждам, че е имало защо
    Много интересен стих, поздравления!
  • Много мрачно, бе, рожбо... що така, а?
    Я обърни бинокъла - не е ли нощта време за размисъл на грешните души, а утрото - тяхното опрощение?
    Стихът ти е провокиращ, поздравления за което!!!
  • Бог създал е светлината,
    за да царства над Земята,
    туй нима е атавизъм,
    май е Божи модернизъм!
    Поздрави!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...