Ателието под червените фенери
Ателието под червените фенери
Животът е един порочен ъгъл, загърбил целомъдрения свят.
Милиони платоници той излъга, притихнал ги изчака да заспят.
И пламна във хартиени фенери!
Изсъска от пробит акордеон,
задъхан, зад прозорците треперещ се взря, кат остъклен хамелеон.
Под хищния му поглед по паважа притича плахо леката жена,
но зли езици сплели такелажи, препънаха я хладно във снега.
Отърси се от хулите им бесни.
Витринните безизразни лица
оглеждаха я с похот безутешна, невярващи сами във чудеса.
Злокобна струйка кръв върху паважа се гърчеше на лунна светлина
с надеждата кошмарно да разкаже... но болката е няма - не успя.
Вълшебно с панти стенеше вратата:
"Добре дошла във моя райски свят!
Ела, стопли си раните в душата - потиснатите чувства имат цвят!"
А покрай нея снежните дантели се втурнаха, огнището едва
достигнали, стопиха се разплели загадъчната пищност на жена!...
Косите ù - са топла глътка вино...
със ябълки - кармина на греха!
В синджирите танцуващи рубини - тангото е прегърнало страстта!
С резците и флиртува тъмна роза, на устните копнее капка кръв,
целувка във дванайсет ще измоли от вечни мъки грешната ù плът.
Полита... сякаш пламък към ума ми!
Посягам в нажежената боя,
докосна ли най-ярките ù струни, със стонове платното ще стопя!
Дъхът ù топъл грешно ме изгаря... измамиха ме с адска канава,
спазарена от дявол на пазара - негодна за икона на жена!
Прегръщат ни обгарящите вихри... изгубен съм - пречистващо горя!
Държа във длани огнена палитра и само Господ вижда... че творя!
Държа...
свещица.
Възкресих духа ù на Феникса в най-светлите бои...
преди денят студен да ги изгаси.
Фенерите умират... призори.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Борис Борисов Todos los derechos reservados
(писането)
