Във тихия ми ум отнесен
от сладост, мъка, суета,
 се чуваше и сякаш песен
 объркала тоналността.
 И знаете едно фалшиво,
 редеше тон след тон от грешки,
 а аз си слушах и горчиво
 превъщах грешките във смешки...
 И пак я слушах, пак фалшива,
 то беше ясно - бъркотия.
 Оправа нямаше, а аз щастлива
 усилих я, налях да пия.
 "Наздраве!" казах си, живот чудесен,
 надигнах чашата, затананиках...
 Това е то - грехът е песен...
 "Да бъдат грешките, да бъдат!" виках...