Атонално
650
0
1
Във тихия ми ум отнесен
от сладост, мъка, суета,
се чуваше и сякаш песен
объркала тоналността.
И знаете едно фалшиво,
редеше тон след тон от грешки,
а аз си слушах и горчиво
превъщах грешките във смешки...
И пак я слушах, пак фалшива,
то беше ясно - бъркотия.
Оправа нямаше, а аз щастлива
усилих я, налях да пия.
"Наздраве!" казах си, живот чудесен,
надигнах чашата, затананиках...
Това е то - грехът е песен...
"Да бъдат грешките, да бъдат!" виках...
© Елизабет Калинова All rights reserved.
