Dec 4, 2015, 7:52 AM

Атонално

  Poetry » Other
652 0 1

Във тихия ми ум отнесен
от сладост, мъка, суета,
 се чуваше и сякаш песен
 объркала тоналността.
 И знаете едно фалшиво,
 редеше тон след тон от грешки,
 а аз си слушах и горчиво
 превъщах грешките във смешки...
 И пак я слушах, пак фалшива,
 то беше ясно - бъркотия.
 Оправа нямаше, а аз щастлива
 усилих я, налях да пия.
 "Наздраве!" казах си, живот чудесен,
 надигнах чашата, затананиках...
 Това е то - грехът е песен...
 "Да бъдат грешките, да бъдат!" виках...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизабет Калинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...