16 oct 2025, 7:52

Аутопсия на Тишината

316 0 0

Не е тишина,
когато тя с бяла престилка пристига
и от кръвта ти лакомо лочи раните,
в стих да превърже.
Тогава е болка! Зла и черна! Озъбена! Космата!
От нея думите, родени с патерица,
стържат по душата.

Не е тишина,
когато сам-самичък си във тиха стая…
и чуваш нейде смях, детска глъч отвън,
или пък плач.
А от прозореца ти - две облещени очи,
като ръка на просяк, да видят чакат:
стъпки… или глас…
Но на перваза само сянката мълчи. 
Мълчи си. И не пада.

И онази тишина,
която души в гънки от намачкана постеля
аромат да задържи -
от някой, който има много, много тишини -
по нищо не прилича
на Тишината, в която ти си ти. И не си.

Тишина е тогава,
когато е толкова тихо - почти като смърт,
а една усмивка като пеперуда
на устните ти каца, сякаш върху цвят.
Няма болка, нито смях,
нито страх да чакаш думи да се появят…
Тогава с ангелски крила - Всемир си!
… и листенце във калта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

La obra participa en el concurso:

10 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...