16.10.2025 г., 7:52

Аутопсия на Тишината

313 0 0

Не е тишина,
когато тя с бяла престилка пристига
и от кръвта ти лакомо лочи раните,
в стих да превърже.
Тогава е болка! Зла и черна! Озъбена! Космата!
От нея думите, родени с патерица,
стържат по душата.

Не е тишина,
когато сам-самичък си във тиха стая…
и чуваш нейде смях, детска глъч отвън,
или пък плач.
А от прозореца ти - две облещени очи,
като ръка на просяк, да видят чакат:
стъпки… или глас…
Но на перваза само сянката мълчи. 
Мълчи си. И не пада.

И онази тишина,
която души в гънки от намачкана постеля
аромат да задържи -
от някой, който има много, много тишини -
по нищо не прилича
на Тишината, в която ти си ти. И не си.

Тишина е тогава,
когато е толкова тихо - почти като смърт,
а една усмивка като пеперуда
на устните ти каца, сякаш върху цвят.
Няма болка, нито смях,
нито страх да чакаш думи да се появят…
Тогава с ангелски крила - Всемир си!
… и листенце във калта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...