16.10.2025 г., 7:52

Аутопсия на Тишината

320 0 0

Не е тишина,
когато тя с бяла престилка пристига
и от кръвта ти лакомо лочи раните,
в стих да превърже.
Тогава е болка! Зла и черна! Озъбена! Космата!
От нея думите, родени с патерица,
стържат по душата.

Не е тишина,
когато сам-самичък си във тиха стая…
и чуваш нейде смях, детска глъч отвън,
или пък плач.
А от прозореца ти - две облещени очи,
като ръка на просяк, да видят чакат:
стъпки… или глас…
Но на перваза само сянката мълчи. 
Мълчи си. И не пада.

И онази тишина,
която души в гънки от намачкана постеля
аромат да задържи -
от някой, който има много, много тишини -
по нищо не прилича
на Тишината, в която ти си ти. И не си.

Тишина е тогава,
когато е толкова тихо - почти като смърт,
а една усмивка като пеперуда
на устните ти каца, сякаш върху цвят.
Няма болка, нито смях,
нито страх да чакаш думи да се появят…
Тогава с ангелски крила - Всемир си!
… и листенце във калта.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анахид Демирова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Произведението е участник в конкурса:

10 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...