Авгиеви обори
Навред лъжи, притворство и измама,
и пролет не ще възкреси,
земята ни дълбоко в сън заспала
под смрад от лепкави мъгли.
И утрото посърнало, заспало
пред светлия родилен час.
Небе провиснало и натежало,
неспиращо ръми над нас.
Глави оклюмали, цветята плачат,
прекършени над локви кал.
Съдбата зла обрекла ги да вехнат
не цъфнали в тъми – печал.
И чудото на пролетта не стàло,
попарен бил е всеки цвят.
На обич чувството осиротяло,
не дало плод на белий свят.
Навред лъжи, притворство и омраза,
народът ни живее в гнет,
и жива плът прояжда я проказа,
и чезне бавно той без след!
Торът в Авгиеви обори стига
до горните им чак греди.
Смрад и пушеци на гнилоч вдига
и трови въздуха дори!
Но кой ще го изрине, кой?
Нима ще бъде Херкулес отново?!
13.05.2013 Куклен
© Христо Оджаков Todos los derechos reservados