14 мая 2013 г., 23:53

Авгиеви обори

2K 0 1

Авгиеви обори

 

Навред лъжи, притворство и измама,

и пролет не ще възкреси,

земята ни дълбоко в сън заспала

под смрад от лепкави мъгли.

 

И утрото посърнало, заспало

пред светлия родилен час.

Небе провиснало и натежало,

неспиращо ръми над нас.

 

Глави оклюмали, цветята плачат,

прекършени над локви кал.

Съдбата зла обрекла ги  да вехнат

не цъфнали в тъми – печал.

 

И чудото на пролетта не стàло,

попарен бил е всеки цвят.

На обич чувството осиротяло,

не дало плод на белий свят.

 

Навред лъжи, притворство и омраза,

народът ни живее в гнет,

и жива плът прояжда я проказа,

и чезне бавно той без след!

 

Торът в Авгиеви обори стига

до горните им чак греди.

Смрад и пушеци на гнилоч вдига

и трови въздуха дори!

 

Но кой ще го изрине, кой?

Нима ще бъде Херкулес отново?!

13.05.2013 Куклен

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...