9 sept 2009, 14:07

Август-Септември

  Poesía » Otra
1.2K 0 15
Небето - тъпан изтънял,
по който слънцето пердаши,
нощта е пяна от къпини,
луната - неганосана тава,
която облаци облизват.
Звънят звезди като звънчета
по шапката на пийнал шут.
Душата паяци оплитат
в хамак от слънчеви лъчи,
зурла надига хоризонтът и шумно диша упоен
дъха на праскови презрели
и гроздовете натежали...

Но неусетно Август отлетя,
а тъпанът се спука и протече,
и хризантеми - есенни цветя
разцъфнаха в градинката. Повлече
луната шлейф от облаци и дъжд
и някъде се скри да си поплаче.
Къпинов мрак, стипчив небръснат мъж,
приседна до камината. Ковачи
на мълнии надуха тъмен мех,
но няма във огнището жарава.
Защо от Август повечко не взех?
Бях слънчева. Раздавах я тогава.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тет Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...