ATEA (Тет)
28 54
9 сент. 2009 г., 14:07

Август-Септември 

  Поэзия » Другая
897 0 15
Небето - тъпан изтънял,
по който слънцето пердаши,
нощта е пяна от къпини,
луната - неганосана тава,
която облаци облизват.
Звънят звезди като звънчета
по шапката на пийнал шут.
Душата паяци оплитат
в хамак от слънчеви лъчи,
зурла надига хоризонтът и шумно диша упоен
дъха на праскови презрели
и гроздовете натежали...

Но неусетно Август отлетя,
а тъпанът се спука и протече,
и хризантеми - есенни цветя
разцъфнаха в градинката. Повлече
луната шлейф от облаци и дъжд
и някъде се скри да си поплаче.
Къпинов мрак, стипчив небръснат мъж,
приседна до камината. Ковачи
на мълнии надуха тъмен мех,
но няма във огнището жарава.
Защо от Август повечко не взех?
Бях слънчева. Раздавах я тогава.

© Тет Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??