9 сент. 2009 г., 14:07

Август-Септември

1.2K 0 15
Небето - тъпан изтънял,
по който слънцето пердаши,
нощта е пяна от къпини,
луната - неганосана тава,
която облаци облизват.
Звънят звезди като звънчета
по шапката на пийнал шут.
Душата паяци оплитат
в хамак от слънчеви лъчи,
зурла надига хоризонтът и шумно диша упоен
дъха на праскови презрели
и гроздовете натежали...

Но неусетно Август отлетя,
а тъпанът се спука и протече,
и хризантеми - есенни цветя
разцъфнаха в градинката. Повлече
луната шлейф от облаци и дъжд
и някъде се скри да си поплаче.
Къпинов мрак, стипчив небръснат мъж,
приседна до камината. Ковачи
на мълнии надуха тъмен мех,
но няма във огнището жарава.
Защо от Август повечко не взех?
Бях слънчева. Раздавах я тогава.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тет Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...