Sep 9, 2009, 2:07 PM

Август-Септември

  Poetry » Other
1.2K 0 15
Небето - тъпан изтънял,
по който слънцето пердаши,
нощта е пяна от къпини,
луната - неганосана тава,
която облаци облизват.
Звънят звезди като звънчета
по шапката на пийнал шут.
Душата паяци оплитат
в хамак от слънчеви лъчи,
зурла надига хоризонтът и шумно диша упоен
дъха на праскови презрели
и гроздовете натежали...

Но неусетно Август отлетя,
а тъпанът се спука и протече,
и хризантеми - есенни цветя
разцъфнаха в градинката. Повлече
луната шлейф от облаци и дъжд
и някъде се скри да си поплаче.
Къпинов мрак, стипчив небръснат мъж,
приседна до камината. Ковачи
на мълнии надуха тъмен мех,
но няма във огнището жарава.
Защо от Август повечко не взех?
Бях слънчева. Раздавах я тогава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тет All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...