Познаваш ли Авлетина?
Тази, която
я носят
по босоногите пътеки
и московските електрички,
разбрулени леко
от теб
и от клоните на топлото слънце...

Сещам се за нея
и съм готова да разкажа
за Авлетина,
и за това как не дават
да си бъркаш в носа,
да се напиваш
и да ходиш със скъсани чорапи.

А още по- лошо е
да си смучиш косата,
да си я въртиш на пръста
или да псуваш...

Съседката се караше...
- Не пуши на стълбите
със своите гамени...
- Свинщини...

А и въобще нямаше свинщини
и никога не е имало гамени...
Понякога нямаше цигари
и пари за цигари,
затова пък имаше вода
от чешмата.

Не. Не винаги.
Винаги имаше дъжд.

Не. Не винаги.
Винаги животът танцуваше джаз
на трамвайните релси.
Цой се въртеше на компакт- диска,
ние се въртяхме на компакт- града.

Но аз така и не разказах за Авлетина,
как по самотния ескалатор
се спускаха краката й
и топящият се сняг по ботушите,
и лицето...,
и цигарите в джоба, искащи
да ги изпуши,
устните, искащи...
и краката, искащи...
по улици, по пресечки и тротоари
вървяли-бързали,
бързали-вървяли.
А аз седях под небосвода,
не разбирах, от чия пътека
израстнахме ...
Уви, Авлетина ние не сме във Париж.
И разлистихме се по тротоара,
изтъркахме се до болка
като настолните книги -
препрочитани,
пре-сричани
предричани
под дългокраките лампи.
.......................................................
Познаваш ли Авлетина -
как обичала
да живее в тъмните прозорци
на метрото, които
прелиствали станциите,
бягали по миглите
и се взривялавали във вените.

Веднъж Авлетина ми каза:
Не забравяй да потънеш в тунела,
правейки най- неумелата си крачка,
през полузатворените врати на
най- дългоочаквания вагон...
Стискай си здраво билета,
да не останеш някъде отвън,
а в тъмните прозорци
на метрото да добавиш малко студ,
който чувстваш.
И когато
се добереш до дома,
за да се разпилееш в кревата,
наречи светът в тъмните прозорци
на метрото
своята разходка...

...и спомних си за Авлетина...