Apr 8, 2005, 6:51 PM

Авлетина

  Poetry
1.3K 0 1
Познаваш ли Авлетина?
Тази, която
я носят
по босоногите пътеки
и московските електрички,
разбрулени леко
от теб
и от клоните на топлото слънце...

Сещам се за нея
и съм готова да разкажа
за Авлетина,
и за това как не дават
да си бъркаш в носа,
да се напиваш
и да ходиш със скъсани чорапи.

А още по- лошо е
да си смучиш косата,
да си я въртиш на пръста
или да псуваш...

Съседката се караше...
- Не пуши на стълбите
със своите гамени...
- Свинщини...

А и въобще нямаше свинщини
и никога не е имало гамени...
Понякога нямаше цигари
и пари за цигари,
затова пък имаше вода
от чешмата.

Не. Не винаги.
Винаги имаше дъжд.

Не. Не винаги.
Винаги животът танцуваше джаз
на трамвайните релси.
Цой се въртеше на компакт- диска,
ние се въртяхме на компакт- града.

Но аз така и не разказах за Авлетина,
как по самотния ескалатор
се спускаха краката й
и топящият се сняг по ботушите,
и лицето...,
и цигарите в джоба, искащи
да ги изпуши,
устните, искащи...
и краката, искащи...
по улици, по пресечки и тротоари
вървяли-бързали,
бързали-вървяли.
А аз седях под небосвода,
не разбирах, от чия пътека
израстнахме ...
Уви, Авлетина ние не сме във Париж.
И разлистихме се по тротоара,
изтъркахме се до болка
като настолните книги -
препрочитани,
пре-сричани
предричани
под дългокраките лампи.
.......................................................
Познаваш ли Авлетина -
как обичала
да живее в тъмните прозорци
на метрото, които
прелиствали станциите,
бягали по миглите
и се взривялавали във вените.

Веднъж Авлетина ми каза:
Не забравяй да потънеш в тунела,
правейки най- неумелата си крачка,
през полузатворените врати на
най- дългоочаквания вагон...
Стискай си здраво билета,
да не останеш някъде отвън,
а в тъмните прозорци
на метрото да добавиш малко студ,
който чувстваш.
И когато
се добереш до дома,
за да се разпилееш в кревата,
наречи светът в тъмните прозорци
на метрото
своята разходка...

...и спомних си за Авлетина...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето нещо, което истинки ми хареса. Благодаря, че се решила да го споделиш с нас.

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...