Емил (Емил Манов)
42 0
20 mar 2007, 13:00

АВЛИГА 

  Poesía
698 0 5

АВЛИГА

 

На клонче цъфнало, авлига

извива чудни, звънки трели,

и песента й се издига

далеч в лазурните предели...

 

Как хубава е и упойна

таз нейна песен благодатна;

с мелодия красива, стройна,

сред таз природа необятна.

 

О, птичко, пей сега щастлива

и радвай, весели душата,

събуждай трепети в сърцето,

и чувства светли и красиви

на някой скитник по земята,

изгубен нейде сред полето.

 

Така и аз се скитам беден,

самотен, тъжен по земята –

един отбрулен лист последен

от ветровете на съдбата.

 

И като кораб във морето

със мачти счупени блуждая,

платната скъсани са, ето,

и накъде вървя, не зная...

09. 05 2000 г.

Кюстендил

© Емил Манов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??