АВЛИГА
АВЛИГА
На клонче цъфнало, авлига
извива чудни, звънки трели,
и песента й се издига
далеч в лазурните предели...
Как хубава е и упойна
таз нейна песен благодатна;
с мелодия красива, стройна,
сред таз природа необятна.
О, птичко, пей сега щастлива
и радвай, весели душата,
събуждай трепети в сърцето,
и чувства светли и красиви
на някой скитник по земята,
изгубен нейде сред полето.
Така и аз се скитам беден,
самотен, тъжен по земята –
един отбрулен лист последен
от ветровете на съдбата.
И като кораб във морето
със мачти счупени блуждая,
платната скъсани са, ето,
и накъде вървя, не зная...
09. 05 2000 г.
Кюстендил
© Емил Манов All rights reserved.
Поздрав!
