3 oct 2012, 14:56

Автобиографични бележки 

  Poesía » Civil
384 0 0
Децата ми пораснаха големи.
Туй ще рече, че аз съм вече стар...
За тях решавах всеки ден проблеми,
но във това намирах много чар...
Пренасях ги във ранното им детство.
Изучих ги... Помагах след това.
Треперех да получат най-добро наследство...
За тях до днес залагал съм глава!
Това не значи, че съм най-добрия,
но никога със тях и не бях лош!
Помагах им те да са със филия,
макар че не живяхме във разкош... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??