Oct 3, 2012, 2:56 PM

Автобиографични бележки

  Poetry » Civic
520 0 0

Децата ми пораснаха големи.
Туй ще рече, че аз съм вече стар...
За тях решавах всеки ден проблеми,
но във това намирах много чар...

Пренасях ги във ранното им детство.
Изучих ги... Помагах след това.
Треперех да получат най-добро наследство...
За тях до днес залагал съм глава!

Това не значи, че съм най-добрия,
но никога  със тях и не бях лош!
Помагах им те да са със филия,
макар че не живяхме във разкош...

Делил съм аз от собствената хапка,
да мога повече на тях да дам!
Събирах мъдрости във празните им папки.
Притъквах  огъня, да имат плам.

Голямата е вече над четирсет,
от мене с по-голями синове!
А малката отдавна е над трийсет
и плодове в изкуството бере.

Но те за мен деца ще си останат...
Аз винаги ще гледам да им дам.
На тяхното хоро аз ще съм хванат,
проблемите им ще решавам с плам!

Макар че пенсийката ми не стига
и аз самият не съм  вече хас,
за тях ще бъда като чучулига,
която ще им пее, до захлас!

Надявам се те да са като мене,
за мойте внуци и те да държат,
 в тях майчинското чувство да не стене,
децата им насред път да не спрат!

И тази грижа в тях да не престане,
защото туй е грижа за рода!
А щом след нас родът ни жив остане,
и ний ще сме безсмъртни във света...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...