Автобиография

1 jul 2013, 17:55

Poesía » Otra

734 1 3

Много бързо строя всички пясъчни замъци,

после просто стоя и ги гледам да рухват.

И изгарят отново душата ми в пламъци

всички грешни любови и чисти безумства.

Много бързо раздавам се и много наистина,

а животът не дава да бъдем наивни,

с всяка болка ме учи на своите истини

и основният цвят е в палитрата сиво.

Много бързо живея. Прекалено съм искрена,

а светът не прощава да бъдеш различен...

Но такава си бях и така ще остана.

Ще се губя в нещата, които обичам.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Смиф (Валентин Евстатиев)

2014-04-01T16:01:39+03:00

Продължавай да обичаш!
И да пишеш!
geowid (Георги Видинов)

2013-07-07T18:29:45+03:00

и що за "обичане" е това..по-скоро е харесване,повърхностност,каприз някакъв..тъпо е -все да повтаряш едни и същи грешки-знаеш го..

Когато човек "обича" наистина,никога не губи Себе си в нещата..губи егото си в нещата,бъркайки го с Любов..
Katriona (Кети Рашева)

2013-07-01T21:11:10+03:00

Много впечатляващо.... хубав стих и заради това, че сме различни!