1 jul 2013, 17:55

Автобиография

  Poesía » Otra
993 1 3

Много бързо строя всички пясъчни замъци,

после просто стоя и ги гледам да рухват.

И изгарят отново душата ми в пламъци

всички грешни любови и чисти безумства.

Много бързо раздавам се и много наистина,

а животът не дава да бъдем наивни,

с всяка болка ме учи на своите истини

и основният цвят е в палитрата сиво.

Много бързо живея. Прекалено съм искрена,

а светът не прощава да бъдеш различен...

Но такава си бях и така ще остана.

Ще се губя в нещата, които обичам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Продължавай да обичаш!
    И да пишеш!
  • и що за "обичане" е това..по-скоро е харесване,повърхностност,каприз някакъв..тъпо е -все да повтаряш едни и същи грешки-знаеш го..

    Когато човек "обича" наистина,никога не губи Себе си в нещата..губи егото си в нещата,бъркайки го с Любов..
  • Много впечатляващо.... хубав стих и заради това, че сме различни!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...