1 июл. 2013 г., 17:55

Автобиография

996 1 3

Много бързо строя всички пясъчни замъци,

после просто стоя и ги гледам да рухват.

И изгарят отново душата ми в пламъци

всички грешни любови и чисти безумства.

Много бързо раздавам се и много наистина,

а животът не дава да бъдем наивни,

с всяка болка ме учи на своите истини

и основният цвят е в палитрата сиво.

Много бързо живея. Прекалено съм искрена,

а светът не прощава да бъдеш различен...

Но такава си бях и така ще остана.

Ще се губя в нещата, които обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Продължавай да обичаш!
    И да пишеш!
  • и що за "обичане" е това..по-скоро е харесване,повърхностност,каприз някакъв..тъпо е -все да повтаряш едни и същи грешки-знаеш го..

    Когато човек "обича" наистина,никога не губи Себе си в нещата..губи егото си в нещата,бъркайки го с Любов..
  • Много впечатляващо.... хубав стих и заради това, че сме различни!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....