1 июл. 2013 г., 17:55

Автобиография

992 1 3

Много бързо строя всички пясъчни замъци,

после просто стоя и ги гледам да рухват.

И изгарят отново душата ми в пламъци

всички грешни любови и чисти безумства.

Много бързо раздавам се и много наистина,

а животът не дава да бъдем наивни,

с всяка болка ме учи на своите истини

и основният цвят е в палитрата сиво.

Много бързо живея. Прекалено съм искрена,

а светът не прощава да бъдеш различен...

Но такава си бях и така ще остана.

Ще се губя в нещата, които обичам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариета Караджова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Продължавай да обичаш!
    И да пишеш!
  • и що за "обичане" е това..по-скоро е харесване,повърхностност,каприз някакъв..тъпо е -все да повтаряш едни и същи грешки-знаеш го..

    Когато човек "обича" наистина,никога не губи Себе си в нещата..губи егото си в нещата,бъркайки го с Любов..
  • Много впечатляващо.... хубав стих и заради това, че сме различни!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...