1.07.2013 г., 17:55

Автобиография

990 1 3

Много бързо строя всички пясъчни замъци,

после просто стоя и ги гледам да рухват.

И изгарят отново душата ми в пламъци

всички грешни любови и чисти безумства.

Много бързо раздавам се и много наистина,

а животът не дава да бъдем наивни,

с всяка болка ме учи на своите истини

и основният цвят е в палитрата сиво.

Много бързо живея. Прекалено съм искрена,

а светът не прощава да бъдеш различен...

Но такава си бях и така ще остана.

Ще се губя в нещата, които обичам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариета Караджова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Продължавай да обичаш!
    И да пишеш!
  • и що за "обичане" е това..по-скоро е харесване,повърхностност,каприз някакъв..тъпо е -все да повтаряш едни и същи грешки-знаеш го..

    Когато човек "обича" наистина,никога не губи Себе си в нещата..губи егото си в нещата,бъркайки го с Любов..
  • Много впечатляващо.... хубав стих и заради това, че сме различни!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...