Jul 1, 2013, 5:55 PM
Автобиография
Много бързо строя всички пясъчни замъци,
после просто стоя и ги гледам да рухват.
И изгарят отново душата ми в пламъци
всички грешни любови и чисти безумства.
Много бързо раздавам се и много наистина,
а животът не дава да бъдем наивни,
с всяка болка ме учи на своите истини
и основният цвят е в палитрата сиво.
Много бързо живея. Прекалено съм искрена,
а светът не прощава да бъдеш различен...
Но такава си бях и така ще остана.
Ще се губя в нещата, които обичам.
© Мариета Караджова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
и що за "обичане" е това..по-скоро е харесване,повърхностност,каприз някакъв..тъпо е -все да повтаряш едни и същи грешки-знаеш го..
Когато човек "обича" наистина,никога не губи Себе си в нещата..губи егото си в нещата,бъркайки го с Любов.. -
Много впечатляващо.... хубав стих и заради това, че сме различни!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И да пишеш!