8 sept 2007, 11:10

Авточеститка

  Poesía
894 0 21
 

      Авточеститка


На този ден преди години, Тато

приемаше награди и похвали

А аз сама,  че моите приятели

по лятному се бяха разпиляли.


Завиждах му за медийната слава

и между редовете още не четях.

Годините с години се сменяваха

и днес не съм това, което бях.


Условно наклонените понятия

отстъпиха пред твърдо"да" и "не".

Лицето и снагата  остаряваха,

душата ми - все още  зеленее...


На този ден съм тъжна по традиция

не за годините и не за огледалото...

Приятели, едно за мен изпийте

на този ден. И нека е  Наздраве!


07.09.2007г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво.Меланхолията е най истинскто чувство защото е неподправено.Като тъжна мелодия на старо пиано ми звучи.
  • Пия за теб!И за годините, и за огледалото, и за двата реда по-нагоре...
    "И отново досада,
    а душата е млада,
    тялото - не съвсем..."
    И какво от това...
    А колкото до тъгата, пия и за нея. Тя тича през живота ни, защото я гони радостта...
  • пия за теб*

    (знам, че е късно,
    но да сме заедно никога не е)
  • ЧРД на голяма патерица!Наздраве за зелената ти душа!
  • Честит рожден ден и от мен, макар и със закъснение!
    Една свещичка повече гори,
    една сълза в очите ти блести.
    Не си с година остаряла -
    ти просто повече си помъдряла!
    Пожелавам ти успех във всяко начинание!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...