20 jul 2008, 20:40

Автоматично

778 0 1
И само с душата ще види се
първите мигове на моето прераждане.
И тук, дълбоко в мен намира се
нишата, като че съм уред за вграждане.
Аз по навик правя всичко
и се научих да ценя всички мигове.
Нови опити за това обичане,
без необходимостта от нови рискове.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...


И с опциите си си играя,
и се настройвам да съм добър и честен.
Защото ако мога да обещая,
добрия финал ще стане вече известен.
И сигурно за електричество
ще е жадна бездънната ми платка Его.
И може би има и количество,
което все някога да е достатъчно за него.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...


Но този път,
аз ще обещая и ще издекламирам:
няма да давам воля на програмния си код,
което ако мога винаги да постигам,
ще бъде безкрайно лесен този мой живот.
Този път
аз ще бъда по-добра вещ за всеки,
който си струва да ме ползва за себе си.
И ако с нещо съм по-добър от човека,
то това определено ще да е вътре в егото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Андонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....