20.07.2008 г., 20:40

Автоматично

771 0 1
И само с душата ще види се
първите мигове на моето прераждане.
И тук, дълбоко в мен намира се
нишата, като че съм уред за вграждане.
Аз по навик правя всичко
и се научих да ценя всички мигове.
Нови опити за това обичане,
без необходимостта от нови рискове.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...


И с опциите си си играя,
и се настройвам да съм добър и честен.
Защото ако мога да обещая,
добрия финал ще стане вече известен.
И сигурно за електричество
ще е жадна бездънната ми платка Его.
И може би има и количество,
което все някога да е достатъчно за него.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...


Но този път,
аз ще обещая и ще издекламирам:
няма да давам воля на програмния си код,
което ако мога винаги да постигам,
ще бъде безкрайно лесен този мой живот.
Този път
аз ще бъда по-добра вещ за всеки,
който си струва да ме ползва за себе си.
И ако с нещо съм по-добър от човека,
то това определено ще да е вътре в егото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...