Kristo (Христо Андонов)
390 76
20.07.2008 г., 20:40 ч.

Автоматично 

  Поезия » Философска
575 0 1
И само с душата ще види се
първите мигове на моето прераждане.
И тук, дълбоко в мен намира се
нишата, като че съм уред за вграждане.
Аз по навик правя всичко
и се научих да ценя всички мигове.
Нови опити за това обичане,
без необходимостта от нови рискове.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...

И с опциите си си играя,
и се настройвам да съм добър и честен.
Защото ако мога да обещая,
добрия финал ще стане вече известен.
И сигурно за електричество
ще е жадна бездънната ми платка Его.
И може би има и количество,
което все някога да е достатъчно за него.
Понякога съм като машина,
с бутони и програмиране,
автоматично търся, дълбая, намирам, издигам...
Понякога съм като роботче,
давам забавление и любов,
с малко команди и схеми, сърцето си достигам...

Но този път,
аз ще обещая и ще издекламирам:
няма да давам воля на програмния си код,
което ако мога винаги да постигам,
ще бъде безкрайно лесен този мой живот.
Този път
аз ще бъда по-добра вещ за всеки,
който си струва да ме ползва за себе си.
И ако с нещо съм по-добър от човека,
то това определено ще да е вътре в егото.

© Христо Андонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??