В един тих, приветлив, февруарски ден,
когато навсякъде сняг е валяло,
извикала мама високо и ето ме мен,
мъничко слънчице с пухкаво тяло.
Щом съм пристигнала на белия свят,
присвила съм с рев две юмручета,
нападал от покрива снежен бял цвят,
поръсил той пътя ми земен с грижи.
През обич и омраза, смях и сълзи,
живота си земен до днес аз живея,
срамувам се облак щом пропълзи,
разцъфне ли слънце в мен, се гордея. ...