Автопортрет
Безнадежден тръгвам, в самота,
със болката от своите провали.
Гражданин на ничия страна
и куфар, пълен с идеали.
В оределите наглед коси
животът правил е пътека.
Сърцето не може да прости,
че не открих до себе си човека.
Лятото в очите ми угасна.
Викът ми е сподавен стон.
Душата изстинала превръща,
зимата в единствен свой сезон.
Тялото прегърбено се люшка,
прикрепяно от двете ми ръце.
Вярата единствено остава
да лежи на мойте рамене.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados
