Безнадежден тръгвам, в самота,
със болката от своите провали.
Гражданин на ничия страна
и куфар, пълен с идеали.
В оределите наглед коси
животът правил е пътека.
Сърцето не може да прости,
че не открих до себе си човека.
Лятото в очите ми угасна.
Викът ми е сподавен стон.
Душата изстинала превръща,
зимата в единствен свой сезон. ...