Безнадежден тръгвам, в самота,
със болката от своите провали.
Гражданин на ничия страна
и куфар, пълен с идеали.
В оределите наглед коси
животът правил е пътека.
Сърцето не може да прости,
че не открих до себе си човека.
Лятото в очите ми угасна.
Викът ми е сподавен стон.
Душата изстинала превръща,
зимата в единствен свой сезон.
Тялото прегърбено се люшка,
прикрепяно от двете ми ръце.
Вярата единствено остава
да лежи на мойте рамене.
© Леонид Стоянов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
