бармах (Леонид Стоянов)
103 724
4.12.2007 г., 11:24 ч.

Автопортрет 

  Поезия
635 0 15

 

 

Безнадежден тръгвам, в самота,

със болката от своите провали.

Гражданин на ничия страна

и куфар, пълен с идеали.

 

В оределите наглед коси

животът правил е пътека.

Сърцето  не може да прости,

че не открих  до себе си човека.

 

Лятото в очите ми угасна.

Викът ми е сподавен стон.

Душата изстинала превръща,

зимата в единствен свой сезон.

 

Тялото прегърбено се люшка,

прикрепяно от двете ми ръце.

Вярата единствено остава

да лежи на мойте рамене.

© Леонид Стоянов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??