Автопортрет
Безнадежден тръгвам, в самота,
със болката от своите провали.
Гражданин на ничия страна
и куфар, пълен с идеали.
В оределите наглед коси
животът правил е пътека.
Сърцето не може да прости,
че не открих до себе си човека.
Лятото в очите ми угасна.
Викът ми е сподавен стон.
Душата изстинала превръща,
зимата в единствен свой сезон.
Тялото прегърбено се люшка,
прикрепяно от двете ми ръце.
Вярата единствено остава
да лежи на мойте рамене.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Леонид Стоянов Всички права запазени
