Изпрах с белина всички спомени.
Изтърках тъмните петна.
От подлости ме хвана скомина.
Подробности ...ще ви спестя.
Изрязах всички недоверия
със лунен нож във полунощ.
Повярвах в клетви, в суеверия.
Магии правих - за разкош.
Смалих се във очи на гълъби
като единствен благослов.
Повярвайте ми, пълна би
била душата ми с любов.
Но ме отвея кротко вятъра,
една звезда насън видях.
И на страстта тревожна в кратера
прегърнах сетния си грях.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados
като единствен благослов.