Аз 3

19 may 2017, 0:28

Poesía » Otra

473 0 2

Аз съм оная вечна Мария,

(повече грешна и по-малко свята),

често съм камък на нечия шия

или под нечия шапка съм вятър.

Трудно се давам, трудно се лъжа.

Бели кахъри съм в нощите черни.

Ту ви разсмивам, ту ви разтъжвам

и всички слухове за мен са верни.

Вечер старея, сутрин съм млада.

Млечния път пък на екс изпивам.

Ту ви прощавам, ту паля клада

и с гняв възторжен юмруци свивам.

Аз съм Мария. Тъй ме помнете!

Вечната сянка.Следа по листа...

Много по-късно ще разберете,

колко съм истинска, колко съм чиста...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.